В помощ на учителя
Тема: „Спи градът” от Димчо Дебелянов. Човекът и градът. Самотата и безнадеждността на човека в града
Урок за нови знания,чийто съдържателен център е интерпретацията на елегията „Спи градът”. В структурно отношение урокът трябва да бъде подчинен на идейно-тематичното изясняване на проблема за терзанията на модерната човешка душа, която не намира пристан в зловещото и чуждо пространство на големия град.
Цели на урока:
1. Да се осмисли съдържанието на произведението в контекста на Дебеляновата поезия и да се обогатят представите за развитието на българската литература до Първата световна война.
2. Да се изградят различни социокултурни компетентности, свързани с осмислянето на новите тенденции в националната ни литература.
3. Да се осмисли проблемът за художествената условност.
4. Да се усъвършенстват уменията за анализ и тълкуване на художествения текст.
5. Да се осмисли творбата в контекста на Дебеляновите естетически търсения, както и в контекста на естетическите норми, характерни за началото на XX век.
Конкретните задачи, които ще се преследват в хода на урока са свързани с осмислянето на проблема за сиротната участ на човека като основен в Дебелянова поезия; с възприемането на градския характер на творчеството му, както и с осъзнаването на една от основните характеристики на елегиите му – разминаването между мечта и реалност.
Ход на урока:
1. За да се характеризира светът на Дебеляновия лирически човек, трябва да се актуализират знанията на учениците за други Дебелянови творби – „Помниш ли, помниш ли...”, „Пловдив”, „Скрити вопли”, както и да се активизират знанията за образа на Града ( например при Лилиев и Смирненски, учени в 8. клас). Чрез въпросите и отговорите на учениците се насочват към един от централните поетически образи в творбата – този на Града. По този начин се спазва дидактическият принцип за подреждане на учебното съдържание и се постига приемственост.
2. След печалното въведение на учениците се задават въпроси, целящи конкретното анализиране на творбата. Задължително е да е спазен принципът за нагледност, т.е. учениците да имат пред себе си текста. Учениците могат да работят по групи, всяка от които обмисля отговорите на следните въпроси:
v Каква е ролята на заглавието?
v Каква е композицията на творбата?
v Какъв е жанрът?
v Кой е централният конфликт в текста?
v Какъв е моделът на лирическото общуване в произведението?
Времето за обмисляне на отговорите и тяхното представяне не бива да е повече от 10-12 мин. С помощта на подобна индуктивна беседа се развиват рецептивните умения на учениците, свързани с разпознаването на анализа на литературните факти.
3. Задача с повишена трудност към учениците може да бъде да анализират синтактичния строеж на финалните стихове в първа и трета строфа. При отговорите трябва да се обърне внимание на трикратните повторения на контрастното лексикално значение на глаголите „ръми” и „расте”, както и на многоточието.
4. В хода на анализа трябва да се постави и важният въпрос за първопричината за човешката скръб. Тук учениците могат да бъдат провокирани с въпроса, какво назовава поетът с местоименната форма „тя”:
Учениците могат да се разделят на три групи. Всяка група трябва да подбере аргументи, с които да илюстрира тезата си.
1. След направените изводи за драмата, чиито корени са в миналото, на учениците може да се постави задачата да съпоставят Яворовото „Не си виновна ти” с Дебеляновата предпоследна строфа. Така ще се развият умения за междутекстов анализ, ще съпоставят стиховата организация на художествените текстове.
2. След направените анализационни наблюдения върху композицията, проблемите и мотивите учениците трябва да изследват стилистичните тропи и фигури. Може да им се предостави тълковен речник, в който да открият лексикалното значение на лексемите „бродя”, „ръми”, „самин” и „тъми”. Препоръчително е след това упражнение да се направят изводи за символистичната поетика и за минорното звучене на Дебеляновия текст, както и за жанровата му принадлежност.
3. След като са въведени новите знания за конкретната Дебелянова творба, може да се затвърди наученото, като се направи съпоставка между „Спи градът” и „Пловдив”. Задачата е трудна, но учениците могат да бъдат насочени към определени тематични ядра:
Ø Каква е ролята на глагола „бродя” в двете произведения?
Ø Как е разработен мотивът за скръбта в текстовете?
Ø Какво е емоционалното състояние на лирическия Аз?
Ø Какво е отношението към миналото?
Отговорите биха могли да бъдат записани в таблица.
№ на въпросите | „Спи градът” | „Пловдив” |
Първи въпрос | „бродя аз бездомен и самин” – има същото внушение, подсказва самотността и непотребността на човека | „аз бродя за утехата нерад” – употребен е в трета строфа, внушава чувство за самотност и бездомност |
Втори въпрос | „жалби за преминалите дни”, „самин” – скръбта е непреодолима, белязала е като миналото, така и настоящето | „скръб бездомна” – непреодолима болка и печал, инверсията слага логическо ударение на бездомността |
Трети въпрос | Отчаяние и покруса | Трагика на изповедта, отчаяние – „и толкоз черни мисли ми тежат” |
Четвърти въпрос | „тъмен край, от скърби заледен” – миналото причинява болка, спомените не носят щастие на героя | „че аз не искам нищо да си спомня” – спомените са болезнени и ненужни |
4. След анализационните наблюдения и съпоставки се правят изводи за общото в Дебеляновите елегии, за творческия му индивидуален стил, както и за най-същностните черти в образа на Дебеляновия лирически човек, влязъл в конфликт с бездушното и празно градско пространство.
Резултатитев края на часа трябва да бъдат съотнесени с учебната програма. Учителят може да постави оценки на най-активните от учениците и трябва да зададе домашна работа. Тя може да бъде свързана със задаване на аргументативен текст с оглед на подготовката за ДЗИ на тема: „Споменът за моя град”. Така ще се доразвият и уменията за формулиране на теза и събирането на аргументативен материал.
Ст. учител по БЕЛ – Лиляна Джолева