Любопитни факти

16
24
33

Жените, които вдъхновяват Дебелянов

 

по книгата на Петър Величков – „Прототипи и герои”

 

Димчо Дебелянов оставя след себе си едни от най – красивите и завладяващи творби в българската литература. Вдъхновението за тяхното написване той намира в най-важните жени от своя живот – майка и любими.

За взаимоотношенията между младия поет и неговите музи можем да прочетем в книгата на Петър Величков „Прототипи и герои“. В нея по изключително интересен начин са представени срещите, оставили най-голям отпечатък върху творчеството и душата на Димчо Дебелянов.

Първата и най-важна жена в живота на поета е неговата майка. Близостта между майка и син прави връзката им неразривно силна. Тя е и първата, която забелязва таланта на младия Димчо.

Оскъдни са фактите за живота на Цана Илиева. За съжаление жената, дала на България един от най-значимите поети, умира в мизерия, а гробът ѝ не е запазен. Образът на майката присъства най-ярко в едно от най-запомнящите се стихотворения на Дебелянов – „Скрити вопли“.

Според книгата „Прототипи и герои“, друга жена, оставила дълбока следа в живота на поета, е Елена Петрунова. Промяната, която тя оказва върху Димчо, е осезаема. Тя се оказва и вдъхновителката за акростиха „Ела и дай ми свойта радост ясна“, който Дебелянов пише дни преди убийството ѝ. Интересно е, че първата буква от всеки стих образува името Елена Петрунова.

Любовта между двамата обаче не успява да достигне края на своето развитие. През една юнска вечер Дебелянов става свидетел на потресаваща сцена. Елена лежи на легло, убита от собствения ѝ баща. Трагичният край на младата жена почернява живота на влюбения Дебелянов.

В нейна памет поетът превежда докрай еротичния роман на Пиер Луис „Афродита“, отпечатан с посвещението: На една покойница – обещания дар. Според книгата на Петър Величков краят на романа кореспондира със смъртта на Дебеляновата любима. Подобно на скулптора Деметриос, който извайва любимата си Хризис, Дебелянов решава да обезсмърти хубавата Елена чрез силата на словото. От любовта на поета към младата жена се ражда стихотворението „Последна скръб“.

Скоро след смъртта на Елена Петрунова близки на Димчо Дебелянов го запознават с учителката Лалка Ганчева. Биографът на поета пише, че тази девойка „изгрява като слънце между облаците“. Красивото момиче успява да събуди любовта у обезсърчения поет. Скоро след запознанството им  Дебелянов споделя със свой приятел вестникар, че е сгоден, но ще се женят с Лалка след 10 години. Два дни по-късно съобщението излиза в пресата.

Друга важна, според книгата, среща на поета е запознанството му с Мария Василева, която той нарича Звънчето. Плод на тригодишната им връзка е любовната елегия „Аз искам да те помня все така“. Влюбените Мария и Димчо се срещат често и тайно, докато девойката не прави решаваща грешка. Тя поддържа връзка и с друг неин ухажор. Писмо, предназначено за непознатия мъж, попада в ръцете на Дебелянов. Оттогава размяната на писма между двамата спира, докато Димчо не научава за нейната болест и отива да я посети в болницата.

Прочитайки книгата на Петър Величков „Прототипи и герои“ и историите, свързани с живота на Димчо Дебелянов, разбираме, че дори и вдъхновяващата любов да спре да съществува, незаменимите произведения, които тя поражда, остават вечни.

 Анастасия Андриова

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.